Изложба, посветена на митичните и демонични образи на жената в българския фолклор, беше открита в Етнографската къща в Добрич в навечерието на Международния ден на жената – 8 март.

Един от образите, представени в експозицията, е този на „Трески“. Според народните вярвания названието произлиза от болестта треска, обясни за Про Нюз Добрич Калояна Донева, уредник в Етнографската къща.

По думите ѝ в народните представи треските се описват като група от сестри, които се появяват нощем и носят болестта треска. В миналото хората са вярвали, че чрез тези митични образи могат да си обяснят появата на болести и различни бедствия.

„Искам да видите как някогашните българи са си обяснявали необяснимото – как са си обяснявали болестите, сушата или липсата на плодородие“, каза Донева по време на откриването на изложбата.

Според народните предания треските са осем сестри, които живеят заедно и се появяват в тъмното. Срещата с тях се възприемала като знак за опасност или болест, затова хората се опитвали да се предпазват чрез различни обредни практики и предмети.

В народната традиция съществували и начини за защита от подобни демонични същества. Хората използвали различни билки и ритуали, за да се предпазят от болести и зли сили.

Изложбата в Етнографската къща представя общо 13 женски демонични образа от българския фолклор. Според организаторите тя показва не само страховете на хората в миналото, но и начините, по които те са се опитвали да се защитят.

„Жената може да бъде и пазителка, и разрушителка. Но фолклорът не разказва само за страха – той показва и че човек не остава беззащитен“, посочи още Калояна Донева.