Православната църква почита на 11 март паметта на свети Софроний Врачански – един от най-значимите духовници и книжовници от периода на Българското възраждане.

Светецът е роден през 1739 г. в Котел със светското име Стойко Владиславов. Още в ранна възраст проявява интерес към духовността и книжнината. По-късно става свещеник, а през 1794 г. е ръкоположен за епископ на Враца, откъдето идва и прозвището му Врачански.

Св. Софроний Врачански е сред най-близките ученици и последователи на Паисий Хилендарски. Под негово влияние той започва активно да разпространява идеите на Българското възраждане и да насърчава българите да пазят езика, вярата и народната си идентичност.

Една от най-значимите му заслуги е преписването и разпространяването на „История славянобългарска“. Освен това той създава редица духовни и книжовни трудове. Най-известното му произведение е „Житие и страдания грешнаго Софрония“, което се смята за първата българска автобиография.

През живота си Софроний Врачански преживява трудни години, белязани от преследвания и несигурност по време на османското владичество. Въпреки това продължава да работи за духовното пробуждане на българския народ.

Св. Софроний Врачански умира през 1813 г. в Букурещ. През 1964 г. Българската православна църква го канонизира за светец.

Днес той е почитан като един от будителите, допринесли за съхраняването на българската духовност, книжнина и национално самосъзнание.