На 3 октомври честваме Деня на баба и дядо у нас. Той се празнува в над 30 страни по света. Няма официална международна дата, затова в различните страни се празнува в различни дни. Но е чудесен повод да отдадем заслужена благодарност за труда, подкрепата и помощта на бабите и дядовците у нас, които са неизменно до своите деца и внуци. В съвременния свят ролята на бабите и дядовците в живота на техните наследници се променя през годините.“

Променят се и взаимоотношенията между родителите, съвременните баби и дядовци и техните внучета. Но каквото и да се променя, каквото и да остава, бабата и дядото си остават символ на стабилност, традиция, обичаи, на памет, даже на спокойствие и сигурност. Колкото повече се задълбочаваме в обяснението на сложните взаимоотношения между баби, дядовци, внуци, деца, сватове и доведени или заварени баби и дядовци, толкова повече си даваме сметка, че образите им си остават гранитен пазител на традициите в полусянката на семейното ядро.

Днес бабите и дядовците имат динамична роля в често разклатеното семейно равновесие в семейството на техните деца и внуци, или абсолютно обратното –отстояват своята самостоятелност с независими дейности или с нови съюзи.

Сложни са тези отношения, понякога те налагат строги схеми по отношение на кипящата магма от движението на планетите на бабите и дядовците у дома или по далече от своите наследници.  Новото поколение баби и дядовци нерядко са все още активно работещи. Не могат или не желаят да остават по цял ден у дома като детегледачи, нямат време да правят баници и сладкиши, може би са забравили и приказките, с които са отгледали своите деца. Но тяхното присъствие, макар и от време на време, е все пак съществено и важно за растежа на техните внуци.

Днес статистиката показва, че деца, израснали без възрастни хора в семейството, имат проблеми със социалната интеграция.

Да са ни живи и здрави всички баби и дядовци – хората, без които никога нямаше да бъдем същите!