Повече от 60 потомци на Елена Тодорова Коева и Иван Станчев Коев се събраха в Тервел, за да си припомнят историята на рода, да споделят семейни спомени и да съхранят връзката между поколенията. Организатори на срещата бяха внуците им Елена Коева-Юрченко и Стефко Денев.

Началото на емоционалното събитие бе поставено с разглеждане на архивни снимки от предишни родови срещи – на родовете от село Тревен през 1969 г., на Коеви през 1974 г. и на последната среща през есента на 1983 г. Фотографиите върнаха присъстващите назад във времето и припомниха важни моменти от историята на семейството.

Елена Коева-Юрченко представи публикувани проучвания за село Тревен и разказа интересни факти за миналото на рода Коева. Историята започва преди много години, когато родителите на Иван Коев се изселват от село Главан, тогава в Тополовградско, а днес в община Раднево, и се установяват в село Попрусаново, община Кайнарджа, област Силистра. Елена Коева е родена в село Айдемир, а Иван Коев участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Елена е била селска баба – акушерка.

По-късно, заради добрата си служба при местен чифликчия, Иван получава земя в тервелското село Тревен. След като Южна Добруджа преминава под румънска власт и Тревен попада в пределите на Румъния, семейството се преселва в шуменските села Климент и съседните населени места. Там се задомяват най-големите дъщери на Елена и Иван – Господина и Стойка. След 1940 г. родителите се завръщат в Тревен с по-малките си деца.

По-късно промените в държавната политика и селищното управление налагат жителите на Тревен да напуснат селото. Част от тях се установяват в Тервел, а други закупуват имоти в днешния град Аксаково. И до днес кварталът в началото на Аксаково, откъм Добрич, носи името „Тревенски“, напомняйки за общия произход на неговите жители.

Житейският път на Елена и Иван Коев също ги отвежда в Тервел. През 1961 г. най-малкият им син Ангел Коев построява къща в т.нар. Тревенски квартал. Така градът се превръща в дом за част от семейството и неговите наследници.

Най-ценното наследство, което Елена и Иван оставят след себе си, е голямото им семейство – осем деца, 12 внуци, 36 правнуци и многобройни праправнуци. Потомците им продължават да пазят спомена за тях и да предават семейната история на следващите поколения. Част от наследниците живеят и днес в Тервел, където с труда си допринасят за развитието на града. Други са намерили своя дом в различни населени места в България и по света.

По време на срещата бе поднесен поздравителен адрес от името на кмета на община Тервел инж. Симеон Симеонов. Всички присъстващи получиха и специален подарък от Общината – ръчно изработен сувенир с шевица, вдъхновена от традиционна носия от Тервелския край.

Най-възрастният представител на рода на срещата бе 85-годишната Илияна Дикова Коева, една от снахите в семейството. Най-малките наследници бяха четиригодишните Дарин Ивайлов Панайотов и Самуил Пейчев Ставрев.

Срещата завърши със снимка за спомен, вкусна почерпка, сладки разговори, песни и танци. Денят се превърна в празник на родовата памет, семейната обич и приемствеността между поколенията – доказателство, че независимо къде живеят потомците, общите корени продължават да ги събират.

Източник и снимка: Община Тервел